Те нямат ореоли и баят,
е често и по милост подарен е,
подслонът им, горчивия комат,
но с него сбират сили за летене.
Да, делника си влачат, като нас
сред бури зли, и подлост, и раздели,
а нощем в стих, но тихичко, без глас,
поплакват си над листовете бели.
Край теб са, невидими и поглеж,
тълпата ги осмяла: Уж умник, а
ще вземе ресто, колкото дадеш,
и не брои. И тъп е на мотика.
А а те броят. Боите лист, по лист,
броят бездомни котки из квартала,
и всеки в любовта си грее чист,
защото тя крилете му е дала.
Живеят нощем, ти додето спиш,
създават свят от думи и любов, и
магии имат - хващащи дикиш,
срещу обиди, болки и отрови.
Обикнат ли треперещи от студ,
сред свят крещящ: Химери и заблуди!
Ще стоплят теб... А ти мълвейки: Луд,
се остави... любов да те пробуди...
Те нямат ореоли
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126103008241
Свидетельство о публикации №126103008241
Рецензии