Нямам много - сърце и е лудо. Такова ми трябва.
И какво, че животът ми вечно над бездна виси?
между вашите думи: Добра си и никак не си,
то намира си чудо и ето - по детски го грабва.
Нямам много - душа и е грешна. Такава е нека.
И заспива в поле от коприва, в око на сърне
и след вашите укори: Тя е без маска? О, не!
И от мах на крило, от въздишка насън е по-лека.
Нямам много - жена. И живея в душа на поет и,
от разумния нощем по мъничко лудост крада,
и не чакам да каже дали ме обича. О, да!
Щом в съня му луна съм. Любов... до разсъмване свети...
До разсъмване свети...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126103002676
Свидетельство о публикации №126103002676
Рецензии