Понеже знам веднъж, че се умира,
страха низвергнах. Гост е нежелан.
Души - звезди, огряващи Всемира,
аз - вечният, все черен гологан.
Съдбата пренаписва своя план,
тефтера й крада. Не го намира.
За стих - ту бял, ту като мъка вран,
да го чете аз гушна ли чемшира.
Знам - смелостта ми плахите шокира.
И с юдите душата ми вечеря.
И Господ с мен е сядал на по бира,
магия ми е дал и ще намеря,
в сърцето твое пристан. Нямам страх,
а само думи. Приюти и тях.
И с юдите душата ми вечеря
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126102803093
Свидетельство о публикации №126102803093
Рецензии