Различна съм. Съвсем. И по начало,
с гореща кръв и луда съм глава,
преплитат се в душата черно с бяло,
орисал ме е Марс и затова,
смехът ми сто звънчета от сребро е.
Гневът ми - лятна буря, кратък дъжд,
изсипва се порой... и изведнъж,
съм друг човек - и мъдър, и спокоен.
Различна съм. Овен. И зло забравя,
сърцето ми и болка, и тъга.
Пари и вещи, и дрънкулки - плява,
не поумнях на йота досега.
Ликът ми плах отблясък на звезда е,
гласът ми песен на ветреца тих,
на себе си до днес не измених,
а беше пътят трънен и безкраен.
Такава съм - ту гръм, ту тиха ласка,
ту бяла сова, ту съм облак чер,
ту само стих що любовта надраска,
с парче дъга в небесния тефтер.
Hе поумнях на йота досега
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126102708386
Свидетельство о публикации №126102708386
Рецензии