Без песните щурчето обедня,
просъска зима: Стига вече шум и,
умират хризантеми в тишина,
пронизани от скъсаните струни.
Без думите поетът оглуша,
просъска скрежът: Смя ли се? На плач е.
Посърнал и останал без душа,
стихът трепери, сламено сираче.
Без прилива луната овдовя,
звездите само светят още тук и,
просъска щилът честен съдия:
Хвърлете ледни абордажни куки!
Събрало смелост - маково зърно,
невзрачно точно колкото изглежда,
цвърчи врабче: Обичам! И дано,
ви стопли малко моята надежда.
Hадежда
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126102701922
Свидетельство о публикации №126102701922
Рецензии