Иван Николов. Сочинить бы кратчайшее стихотворенье

* * *
Сочинить бы кратчайшее стихотворенье,
всплеск, нем-вскрик сердценедр неглухому уму,
мимолётчицу-молнийку, миг озаренья,
шифроклинопись всем ли, едва никому,

ой ли стих о бесцельно минующей жизни
под.улыбку гнетущей печали поверх,
вечно'-истинной  жиже-похуже-пониже,
цельной без суеты, беготни по успех.

Стиха вникнет в сокровы души до молекул,
зло с добром разделит исцеляя её,
некрылатую бедную недокалеку,
нечто важное ей незаметно споёт,

что пчела покорпит над ячейкой медовой:
незаметную мелочь, невидно мелка,
беззаветным трудом ко столу уготовит,
мельче точки сама– то ли соты строка.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы




* * *
Искам да напиша едно късичко стихотворение,
една бегла въздишка, един вопъл без глас,
едно съвсем късичко стихотворение-озарение
като египетски надпис, достигнал до нас.

Може би за това, как безцелно изтича живота
и човек се усмихва, а душата му тайно скърби
и в небето над нас, взели най-високата нота,
свирят архангели с медните си тръби.

Да проникна в човешките страсти, да ги разложа
на жестокост и прошка, на любов и вина
и за миг да усетя как под твойта сияеща кожа
греховно и праведно бие сърце на жена…

Така е градена килийката в пчелната пита,
почти несъществена брънка в природния ред…
Но пчелата се труди, с крилце натежало прелита
и без да го знае, превръща горчилото в мед.

Иван Николов Иванов
1937– 1991