Обикнах те. Осъдиха ме грях,
било и в ада ще горя, за дето,
все слушам не закона, а сърцето,
аз просто пожелавам и на тях,
да крачат смело, в болка, гняв и страх,
преди да ги прекърши битието,
закони, норми... глупост общо взето,
пред края не помислиш ли: Живях!
Не се страхувам! Имам смелостта,
на лудите. И нищо не пестя,
любов съм и душата ми е птича.
С отрова ме поливат... Пак раста,
на клада да съм - с песен на уста,
Жена съм и страхът не ми прилича.
С отрова ме поливат... Пак раста
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126102508108
Свидетельство о публикации №126102508108
Рецензии