Очи да вдигна - горе небеса,
в нозете ми листата пъстри шушнат,
на рамо облак - да го понеса,
в душата ми отколе непослушна,
надежда многоцветна пак кълни,
и вярата превърна в пролет есен,
изпрала чак до бяло сто вини,
усмихва се: Кой казва, че е лесен,
но Свише ти е даден, затова,
не го отхвърляй светлия си жребий.
От болка с думи чудо изкова,
усмивка от сълзите разпилени,
що дъжд нехаен, махвайки с ръка,
събуди буря спяща с дъх озонен,
пречисти се сърцето и така,
от тътена остана само спомен.
И любовта живота убеди,
че живи сме - душите ни да греят.
че никой няма да ни награди,
кратуни в небесата не виреят...
Kратуни в небесата не виреят...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126102503121
Свидетельство о публикации №126102503121
Рецензии