Светът - дете с оръжия играе
и кланя се на луди доземи.
И бързо наближава срокът краен,
и лутаме се тъжни и сами.
Коли, парцалки, грим и силикони,
човеци много, а душите - кът,
химери - бол... И всеки нещо гони,
от смях умира и самата смърт.
Величия, светци, а кой какъв е?
Борба за власт и който издържи,
а данъкът? Той винаги е кръвен,
не вярва свободата на лъжи.
Планетата ни сушави разломи,
разтварят, до ядрото врящо чак,
един поет си мисли: О, горко ми,
как тази мъка да опиша? Как?
От гурута приел съвет лъжлив и
повярвал, че е стигнал висини,
със сложни думи, интегрални криви,
човекът своя грях ще извини.
Забравена прашасва съвеста ни,
рисуван Бог за края ви готов,
ви чака в рая (само за избрани)
А всичко всъщност просто е – любов...
А всичко всъщност просто е
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126102302388
Свидетельство о публикации №126102302388
Рецензии