Не ми остана нищо за разказване,
дворецът тих е, буреняса дворът
и скринът с чудесата прости празен е,
а думите на чужд език говорят.
Не ми остана нищо за предричане,
в бръшлян и тръни е обрасъл храмът,
душата ми като бездомно птиче е,
и знае - скитниците дом си нямат.
И песните са до една раздадени
и верен ми остана само шутът.
И често като мен си ляга гладен, и,
безсъници в зениците се лутат.
Не ми остана нищо... Всъщност има ги,
души на рози, шепа менестрели,
любов една и приказка завинаги,
една луна и ято сови бели...
Не ми остана нищо
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126102207207
Свидетельство о публикации №126102207207
Рецензии