Тъй лесно, като длан, о длан е.
Сърцето ли? Та то е мускул.
А любовта? Ще си остане,
не си я никъде и пускал.
И просто е. Попитай някой,
когото искаш. Не и мене.
Не вярвай, не тъжи, не чакай
и ето – стриктно отброен е,
животът ти и сив и кратък,
две дати и черта... оттатък,
какво е... някой казва ад е.
Душата за какво си давал?
Съня ти обич ли окраде?
Разсмя дори самия дявол.
А други казват - рай е. Никой
не пише, нито пък се връща...
И Господ спи сега. Не викай!
А пътят ни един и същ е...
Копнежът ти да си обичан,
е всъщност грях... и неприличен...
И виждам ги, дори насъне,
две дати, между тях чертичка,
напразно мъдростта се пъне,
да ме направи като всички.
Сърцето – огън ненадеен,
гори и кръст, закон, и книга,
и в пепел мъдростта пилее.
Обичам го. За вечност стига.
За вечност стига
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126102008591
Свидетельство о публикации №126102008591
Рецензии