И ви обичам... в думите на стих

Навярно аз в очите ви съм странна,
по вашите мерила е така.
Звездичка мога призори да хвана,
да осветя житейската река,

невидимото е за мене зримо,
насън летя към слънчеви места,
където съм на вятъра любима,
не се научих само да пестя,

ни думи, нито чувства а парите,
разхвърляни по пътя ми пера,
навярно екземпляр съм любопитен,
след всеки гняв съм още по-добра.

Отровата ли? Цял живот е пивка,
не се задържа в моята душа,
сълзите си превърнала в усмивка,
аз мога даже дъжд да утеша.

И да накарам сушата да плаче,
и да покрие пясъка с цветя,
и с порив луд на буря равнозначен,
безкрила даже в миг да полетя.

И с обич да погаля таралежи,
и болката без стон да понеса,
неверник мога, без да забележи,
да уверя, че има чудеса.

Часовник нямам и портфейл не нося,
тъгувам дълго, после съм дъга,
и лудост съм, пребродила го боса,
света ви триста пъти досега.

Душата ми? Търсете я на листа,
четете я тревожна, нощ и ден,
напролет щом се люляци разлистят,
в лилавото търсете ме... За мен,

небетата над нас са точно седем,
(от долната земя ги преброих)
седя си на Луната и ви гледам,
и ви обичам... в думите на стих.