Гълъб бял си реди перушината,
черни врани притворно мълчат,
предвечерно мъглицата синята
приласкала е стария град,
на врабеца понеже е честен и
ледни зими 2-3 преживял,
не се лъже с жълтици и кестени,
му се свива сърцето от жал.
Лъже ви есента милозливата,
иде зимата... студ, северняк.
Тихо плаче плашилото в нивата,
нощем зъзне под дрипите пак.
Денем там съм, приятел съм верен и,
му разказвам деня чик-чирик
и с перца (все по тръни намерени,
аз го стоплям. Дори и за миг.
Щом се мръкне в небето безкрайното,
пак политам... градът е натам
и изплаква плашилото тайните,
от които боли го. И знам.
Моля мрака: Аз знам, че си влюбен и
скрил в гърдите звездици безброй.
С шепа ноти от лято изгубени,
при плашилото, моля те стой.
Вие градски сте птици, разглезени,
град един ви в нозете лежи...
Есен - циганка с гривна на глезен и,
тънък кръст ви купува с лъжи...
Вие градски сте птици, разглезени
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126101906798
Свидетельство о публикации №126101906798
Рецензии