Изправих се. Уж дребничка на ръст,
платих си честно. Сметката надписа,
животът ми и в алчността чевръст,
за рестото не питах, ни какви са,
уроците, но сила придобих,
на пръста си да завъртя Земята,
а в ъгъла превит и странно тих,
късметът ми се учи май да смята.
Изправих се, дори без капка дъжд,
в коприва. Тя душата ми жигоса.
с парливите власинки. Не веднъж,
поне ще знам крилете от какво са.
Разтворих ги... И с болка полетях..
Все пак да съм безкрила не желая.
От мен по-ценни - връщам ви и тях,
два ключа... И дано отварят рая.
Зад себе си оставям рими бол,
любов - звезда и няколко Пегаси...
Платих си до последния обол,
да не ме питат никога: Коя си?
Аз отговор съм. Никога въпрос.
Любов съм. Щом обичам е довека.
Дано без мен животът ви по-прост,
да бъде. А съдбата ви - по-лека.
Изправих се. Уж дребничка на ръст
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126101801356
Свидетельство о публикации №126101801356
Рецензии