Принцесата се умори до смърт и
облече дрипи. И си скри очите.
Красива ви е приказката. Кърти,
но аз не я разбирам. Ще простите.
Хиляда нощи спах на зрънце грах а,
болеше ме не тялото, сърцето.
С кристалните пантофки куцах. Плаха,
сметете под килима общо взето,
дори и любовта ми. Моят стих и
парцалки ви оставям и бижута...
Прекрасни сте! Но в нощите ми тихи,
аз сова бях, която все се лута,
сред топлите владения на сън, а,
от крясъци и шум съм оглушала...
Да съм принцеса няма да се пъна,
вън вятър чака свойта сова бяла...
Красива ви е приказката. Кърти
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126101708441
Свидетельство о публикации №126101708441
Рецензии