Върви! Каквото и да кажат!

Под шапка шарена на шут,
стои без дом, без род, предтеча,
поетът странен, малко луд,
не се покланя, че му пречат,
звънчета, или пък рога,
със сигурност не ореолът,
дори и влюбен, до сега,
той бе от тези, що не молят.

Кралици и крале, и бал,
красиви дрехи, смях, насила,
а шутът тъжен, сам и вял,
с усмивка - сълзите му скрила.
Навън са грейнали луни,
изглеждат три и лунатикът
параселенка пак вини,
Но той е шут и него викат,

да падне на коляно блед,
кралица чака и принцеса,
да ги разсмее. Бил поет?
Едва ли някой ще хареса,
да слуша мерени слова,
сред танци, глъч и звук фанфарен.
Любов ли? Стига за това!
Разсмей ни, или се разкарай!

Самин останал черен пес,
скимуца мракът и полека,
придърпва шута: Спри за днес!
Пияни са до смърт. И нека.
Тръгни след мен, но я свали,
глупашка шапка... камуфлажът,
обичаш ли я? Да, нали?
Върви! Каквото и да кажат!

https://youtu.be/lgRf-vzOivw?si=-zh6r0EYOyjcEuYL