Я иду...

                Болгарский
                Мир и Я


                В Ъ Р В Я...

                Вървя по горската пътека.
                Лъчите слънчеви угасват
                и здрачът спуска се полека.
                Настъпва вечерта безгласна.

                Вървя сред сенките потайни.
                Градът в подножието грейва,
                запалил лампите сияйни,
                създаващи уюта светъл.

                Вървя от люта скръб обзета
                за тази кротка беззащитност
                пред дронове и пред ракети,
                пред замислите зли и хищни...

                Отеква гръм. И вятър леден
                обрулва листите последни.

                Ана  Величкова


Рецензии