Я иду...
Мир и Я
В Ъ Р В Я...
Вървя по горската пътека.
Лъчите слънчеви угасват
и здрачът спуска се полека.
Настъпва вечерта безгласна.
Вървя сред сенките потайни.
Градът в подножието грейва,
запалил лампите сияйни,
създаващи уюта светъл.
Вървя от люта скръб обзета
за тази кротка беззащитност
пред дронове и пред ракети,
пред замислите зли и хищни...
Отеква гръм. И вятър леден
обрулва листите последни.
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №126101405417