Las jesienia

Ана Величкова

ЕСЕН В ГОРАТА

Гората е притихнала в нощта
под полъха студен на есента.
И облаци дъждовни - цял керван
подгонва вятърът необуздан.

Дъждът на зазоряване пристигна -
ръми приспивно, сетне пак усилва.
Не е земята жадна и е време
тя семената нови да поеме.

Наоколо е тихо и спокойно -
не пеят птици на дървото стройно.
А кленов лист, наскоро пожълтял,
сред капките от дъжд е полетял.

Пак есен е. Под небесата тъмни
гората в пъстра дреха ще осъмне.

http://stihi.ru/2022/09/24/3314



LAS JESIENIA

Uciszyl sie w ciemnosci nocnej las,
gdy chlodem powial nan jesienny czas.
I chmur deszczowych sunie karawana,
przez wiatru ped szalony poganiana.

O swicie strugi deszczu sie zjawily-
to sennie bebnia, to nabiora sily.
Nie laknie ziemia wody; jest gotowa,
by w sobie zasiew nowy moc przechowac.

Dokola spokoj, wszystko tonie w ciszy-
ptasiego choru juz sie tu nie slyszy.
A klonu lisc, co zolty w mig sie stal,
z kroplami deszczu w lot sie poniesc dal.

Znow przyszla tu. Nim slonce wreszcie wstanie,
las bedzie swiecil barwnym swym ubraniem.