Денят дойде. Безсънната Зорница,
огрява стих за обич закопнял,
тъгата моя хидра многолица,
превръща се в за чудеса портал.
Часовникът тиктака тих и вял
и с вечност времето без тебе меря.
И за секунда не, не ми е жал,
на времето съм цвете на ревера.
Любов си ми и сили ще намеря,
за да прегърна изгрева си златен.
Ще литна лека, както и довчера,
Глухарче с вятър... от съдбата пратен.
Къде ме носиш, ветре мой? Не знам,
но чудесата сбъднати са там...
Любов си ми и сили ще намеря
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126101003529
Свидетельство о публикации №126101003529
Рецензии