Октомври с песен тротоарите премита
и палав е - с перчем ту златен, ту пък риж,
по стъпките му все захласнат да вървиш,
или на пейка малка - сред чемшир прикрита,
да слушаш гълъбите... тяхната сюита
и запленен, притихнал, стоплен току-виж,
започнеш вместо ноти думи да редиш,
за обич есенна, без дом която скита.
И залезът карминен някъде към пет,
дори и да не си превръща те в поет,
щом танц с листата пъстри вихър пак подеме.
Денят си тръгва сит, с корона увенчан,
погалва лъх душата с мека топла длан,
любов е вятърът и с дъх е хризантемен.
,
Денят си тръгва сит, с корона увенчан
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126100806864
Свидетельство о публикации №126100806864
Рецензии