Вече не казвам: Ни да, нито не,
просто съм ъгълче в стая.
И ми ухае на зимно пране,
щипка канела към чая.
Цялата станах сърце и душа,
думите - просто излишни.
Чакам те. И тишината теша,
с кекс, или сладко от вишни.
Вече не питам. Ни аз, нито ти,
отговор имаме. Ясно.
Ключ е стихът за хиляда врати,
или една, но да пасне.
Книга в ръцете въртя, ли въртя,
мирис на студ и мастило,
някой на някоя носи цветя,
някак си става ми мило.
Вече не знам дали аз, или тя,
вишните в мрака сияят.
Идвай! Забравих почти да летя
и поизстинал е чаят...
Котка измислици тихо преде,
времето спряло е сякаш...
Зная с кого си и зная къде.
Знам и какво е да чакаш...
просто съм ъгълче в стая...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126100707684
Свидетельство о публикации №126100707684
Рецензии