Понякога трябва да убиеш надеждата, да изгориш всички "патерички" и да се научиш да ходиш отново. Не може до края на живота си да "настъпваш една и съща мотика" и да се надяваш, че ще се превърне в цвете. Ами няма. А това да седиш целия в синини и цицини и да се самосъжаляваш не води до никъде. Хората ли? Те са прекалено заети, за да им пука. Ще говорят ли? Разбира се. Всяко чудо за три дни. Знам. Болезнено е, страх те е. Нормално е. Прегърни го тоя страх и виж колко е мъничък всъщност и безпомощен. Той се храни с парченца от душата и сърцето ти. Остави го да умре от глад. И тогава опитай. Бавно, стъпка по стъпка. Защото единствените константи в тоя живот са любовта и смъртта, а решението - твое. Ако не можеш да ходиш - полети.
Ако не можеш да ходиш - полети
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126100701703
Свидетельство о публикации №126100701703
Рецензии