Синий Дунай

                Болгарский
                Река Дунай и Время

                СИНИЯТ ДУНАВ

                Река Дунав днес не е същата -
                нивото й пада и пада,
                изпито от сушата.
                Ледниците са разтопени,
                няма валежи,
                притоците й страдат -
                едни пресъхват,
                други - нивата си понижават...
                За корабите е трудно да плават,
                уловът на рибарите намалява,
                транспорт и стопански дейности
                се затрудняват...

                В изплитнялоно дъно се виждат
                скелети на водни съдове,
                потънали преди векове,
                останки от древни селища,
                амфори и други следи
                от миналото хилядолетно.
                Тиня, гниещи водорасли покриват
                пясъчните коси.
                Гледката е потискаща...
                Климатичните ли промени
                за това са виновни?
                Безсилен ли е Човекът
                пред мощта на Природа и Време?
                Само Човекът разумен
                може да й придаде
                благоприятна посока.
                Къде е той?
                Световното управление
                е в алчни и безотговорни ръце.
                Войни и войни...,
                ако ще и потоп да настъпи.
                Не потоп, а суша поглъща
                водите на Дунав -
                не шуми той,
                не плиска искрящи вълни.
                Къде е пълноводната синя река,
                във валсовете на Щраус възпята,
                само спомен ли е останал
                или има надежда за възстановяване?

                Познавали са Дунав, обичали са го
                нашите древни деди.
                Кан Аспарух край него изгради
                Българската държава.
                Със славни и трагични събития
                е свързана тя, с битки,
                с поражения и победи.
                Но и с процъфтяващ живот,
                на писменост и култура с възход.

                "Тих бял Дунав се вълнува,
                весело шуми
                и "Радецки" гордо плува
                по златни вълни..."
                Кой българин на знае
                този марш бодър,
                на Народния поет
                Иван Вазов по стихове? -
                песен любима на цял народ.

                Ботевата чета
                слиза на Козлодуйския бряг
                от "Радецки" - австрийския кораб.
                Коленичат момците,
                целуват земята на дедите си
                и към Балкана потеглят.
                Битки за свобода водят
                жестоки, неравни -
                много загиват,
                загива и войводата Ботев,
                велик поет и борец.
                С вълните на Дунав лети песента
                и подвига им разтърсва света,
                че "който падне в бой за свобода,
                той не умира..."

                Не танцува валс синият Дунав,
                не шуми, не плиска вълните си.
                Сушата изпива водите му.
                Не плават празнични кораби,
                не се подгонват рибни ята.
                Безмълвие...Пустота!

                Ана Величкова