Една усмивка вързана на възел.
Сърцето стискам в посинели пръсти.
И колко ли и за къде е бързал,
свещеникът? Надежда ме е кръстил.
Надежда съм. Сред блато котва, пристан.
Душата ми - тя честна е и синя.
Издигнал се разсилният до пристав,
чете присъди триста. Ако минат.
И луда съм. И кротка и овенът,
научил да обича... не и с мяра.
Духът ми волен няма как да вземат,
в затвор кажи ми огън как ще вкарат?
Лисиците ме учат на лукавост.
но аз съм вярна и до гроб. По вълчи.
Не чакам милост. Да не ми я дават!
Куражът ми на смърт се би опълчил.
А ти тръгни. Знам - пътят че е трънен,
звезда не съм. Поискаш ли ще бъда...
Коват ни грешни кръст - да се разпънем.
Не се боя! Как обич ще осъдят?
Не се боя! Как обич ще осъдят?
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126100507751
Свидетельство о публикации №126100507751
Рецензии