Поетичен диалог - Пейо Яворов и Дора Габе

П. Яворов:
Недей се връща… Аз съм нощ и хлад,
душата ми е в примка от тъга.
Защо ти е да стъпваш в моя ад -
да се изгубиш във времето сега?


Д. Габе:
В този ад не се изгубвам аз,
макар на кръст пред тебе да кървя.
Над твоя мрак и хладния ти глас
със жива кръв  живота ще спася.

П. Яворов:
Но моят ад е черна, безизходна бездна
и проклятие, превърнало се в пръст.
Ще погуби той душата твоя звездна,
ще превърне всеки жив във тежък кръст.

Д. Габе:
На твоя кръст обричам се тогава!
И ще се боря с мрака, с твоя лед.
Жената в мен докрай ще оцелява –
от твоя ад ще сътворя завет!

П. Яворов:
Върви тогава… Но пътищата наши
са отделни две следи в нощта.
мен самотата черна ме уплаши,
теб – недоживяната бленувана мечта.

Д. Габе:
И нека във живота се разминем,
щом така отредено ни е свише.
Но в стиховете ние ще я стигнем,
твоя мрак кръвта ми женска ще надвие.




Sunny EL




В този въображаем поетичен диалог се опитах да  съпоставя гордостта на Дора Габе срещу фатализма на Пейо Яворов.  Изграден е върху автентични мотиви, метафори и емоционални състояния, които те споделят в творчеството си – неговият раздвоен, неспокоен, тъмен свят, търсещ покой, и нейният светъл, романтичен младежки устрем – малко плах, но  пленен от изпепеляващата му сила.
Sunny EL
 

* * * * *               

 

,, ... Тяхната връзка, макар и кратка, оставя дълбок отпечатък в творчеството и на двамата автори, превръщайки се в споделен разговор чрез стихове. Когато се запознават, Яворов е вече утвърден поет, част от елитарния кръг ,Мисъл", а Дора Габе е млада, интелигентна и изящна студентка, която тепърва прохожда в литературата. Яворов става неин ментор, редактира първите ; стихотворения и я насърчава да пише. Бързо обаче професионалните отношения прерастват в дълбоко емоционално споделяне. Двамата поети буквално си отговарят един на друг чрез някои от творбите си. В неговите очи тя е ,,дете", чисто същество, което носи спасение за неговата неспокойна и раздвоена душа. Нейният отговор е сдържан, но дълбоко изстрадан.
В първата ; стихосбирка ,,Теменуги", редактирана от Яворов, се усеща силното негово внимание, но и нейният собствен глас.  Връзката им приключва бързо, отчасти заради сложния и ревнив характер на Яворов, отчасти заради появата на Мина в живота му. ... "
Интернет