И цяла нощ я слушам как звъни,
на ранна есен шарена талига,
уж пълна е - все нещо недостига,
студа в душите за да промени.
Тя търси път в утъпкан коловоз,
и сред мравуняк - в себе си улисан.
Въпросите ли? Знае ги какви са
и отговора знае. Прям и прост.
В ръката й искряща свещ гори
и осветява гъстите дъбрави,
които тя рисува - да забрави,
за нощ поне. Да пее до зори.
И с гроздов сок, дори и непреврял,
пресъхналите устни да накваси,
а после да се чуди на ума си -
кой луд би сам и в мъката си пял?
А нейде там... Кой знае и къде,
самотен вятър сред треви поляга
и млад се чувства - шапка на тояга,
на песента й дързостта краде.
И нея чака. Сам на кръстопът.
С листенца хризантемени обсипан...
"Обича ме" се пада всеки път
И точно там магията е скрита...
Обича ме се пада всеки път
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126100502367
Свидетельство о публикации №126100502367
Рецензии