Кукувичи глас звънлив и
тихи звуци на кавал.
Рано изкласили ниви,
златен слънчоглед узрял.
Тук овчица златоруна,
там светулчици по здрач.
Грозд от слънцето целунат
песен тиха на косач.
Край реката - щъркел бос и
бърза сянка на костур,
вятър мириси що носи,
сред тръстики и папур.
Скрита нейде самодива
позлатен от залез рид,
жадни кончета отиват,
в тръс към извор ненапит.
Мома - пламнала от свян и,
жар в сърцето що гори
и гергините набрани,
росни-росни пред зори.
Дом стихът ли нарисува?
Българка съм и го знам.
Мил, обичан и сънуван
роден край... И път натам...
Дом стихът ли нарисува?
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126100207292
Свидетельство о публикации №126100207292
Рецензии