По жиците сиротни, рой звезди,
реди щурчето. Сетни ноти вече.
- Хей, закъсня - нощта ли тихо рече,
в душата бяла сова днес гнезди.
Отлитнаха ятата надалече,
и в прясно изораните бразди,
пося ти обич и ти я обрече,
красива есен - да те възмезди,
за твоята цигулка занемяла,
за песента си, що само плени...
Недей помисля даже за раздяла.
Обича те, но не е снежнобяла
любимата ти сова... сто вини,
пое. И кръст, но от любов издялан...
https://youtu.be/BhzVP9Ujqzc?si=__ekvV49N5q--S6e
Обича те, но не е снежнобяла
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126100107790
Свидетельство о публикации №126100107790
Рецензии