Там дето мина и дето седна,
извира ручей, песен се носи.
Първа сред луди, в света - последна,
криле присвити, нозете - боси.
Къща да вдигна - все е на ъгъл,
огън да пална - сама сияя.
Който е писал, все ни е лъгал,
не е в небето вярвайте раят.
Зима и есен, пролет и лято,
в мене сезон е някакъв... пети.
За вас - проклето, за мене - свято,
време. За луди и за поети...
Ако се влюбя - все е във вятър.
Учат ме юди: Пара да пада!
Мълча. Прегръщам живота кратък.
Твърде съм луда даже за ада...
Техен светът е. Небето - наше.
Думите скверните... кой да помни?
Само не спирай. Дори уплашен.
Обич без край и без сезони...
Само не спирай. Дори уплашен
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126092808490
Свидетельство о публикации №126092808490
Рецензии