Там дето мина и дето седна,
извира ручей, песен се носи.
Първа сред луди, в света – последна,
криле присвити, нозете – боси.
Къща да вдигна – все е на ъгъл,
огън да пална – сама сияя.
Който е писал, все ни е лъгал,
не е в небето вярвайте раят.
Зима и есен, пролет и лято,
в мене сезон е някакъв... пети.
За вас - проклето, за мене - свято,
време. За обич и за поети...
Ако се влюбя – все е във вятър.
Учат ме юди: Пара да пада!
Мълча. Прегръщам живота кратък.
Твърде съм луда даже за ада...
Техен светът е. Небето – наше.
Думите скверните... кой да помни?
Само не спирай. Дори уплашен.
Любов за вечност и без сезони...
https://youtu.be/5xdclmbjyMY?si=bjrzY4OH22edjNv8
Любов за вечност
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126092808490
Свидетельство о публикации №126092808490
Рецензии