Кога се влюби тъй и не разбрах,
стихът ми в есента. И ме забрави,
върви след нея из поля, дъбрави,
рисуват и заливат се от смях.
Безсребърник и скитник, развейпрах,
целуна в минзухарите лилави,
магия сякаш някаква направи,
додето аз по вятъра линях.
И радва се душата ми, и нека,
обичат се. Аз чакам го сама,
на онзи хълм, (под звездната пътека)
стоя сред непрогледната тъма.
Среднощен вятър. Знам - с въздишка лека,
прегърне ли ме - ще съм у дома...
https://youtu.be/Oh2Wp_YvqF0?si=c6-8qalAZW2Oxzoz
И радва се душата ми, и нека
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126092801874
Свидетельство о публикации №126092801874
Рецензии