Вдига се пара от чашата бяла,
времето спира за миг във града.
Есенна заран в стъклото е спряла,
в кафенето тихо се ражда денят.
Гледам навън към паветата сиви,
всеки е тръгнал по своя си път.
Сякаш в канелата спомени живи
с твоя глас топъл отново звучат.
Помниш ли как запяхме тогава
под същия този дъждовен ръмеж,
мечтаехме дръзко за бъдеща слава -
с много усмивки си спомняме днес.
Чертаехме ,,утре“ по тънки салфетки
и все си избирахме постове разни.
Макар че животът ни вкара във клетки
и днес тези мигове за нас са прекрасни.
Изпивам последната глътка с усмивка,
светът пак се втурва в лудешкия бяг.
Но знам, че след всяка житейска горчилка
с теб, моя приятелко, с радост се срещаме пак.
Sunny EL
21.09.2026г.
Глътка кафе
© Copyright: Леналеночка3, 2026
Свидетельство о публикации №126092708622
Свидетельство о публикации №126092708622
Рецензии