А днес съвсем спонтанно съм решила,
тъгата пъдя. Тръгва си. Сега!
Успях да хвана шарена дъга,
уших от нея хиляди хвърчила.
Усмивка вързах (някъде и две)
омръзна ми от времето валежно
и чакам вятър да ги позове
високо да ги вдигне с тиха нежност.
На всекиго от вас ги бих раздала,
познавам ви по светлите души,
стихът ми ви разплаква и теши,
закрие ли ме на скръбта воала.
Щом залезът с кармин напише: Да!
Обагри небосвода вън в червено,
хвърчила - две по две ще подредя,
но без да бързам. С котешката леност,
с която вън пристъпва здрачина,
очи присвива: Не ли пише? Да ли?
Написаното знам ще променя,
с любов и стих - с хвърчило долетяли...
Вързан за хвърчило стих
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126092706733
Свидетельство о публикации №126092706733
Рецензии