Любов ли? Птиче зъзнещо в сърцето ми.
Сърце ли казах? Пукнато гърне.
В пролуките от раните ми свети ми
и моли: Постопли ме ти поне!
Отлитнаха ятата. С тебе няма ни,
ята ли казах? Чужди може би,
към нас летяха хули зли и камъни,
но птиче мое малко не скърби,
виж есента - красиви нарисува ни.
Красиви казах? Невидими - да.
Помахай на ятата за сбогуване
и свиквай да живееш под леда.
Главички мокри тихо свеждат астрите,
капчукът тихо шепне: Спи. Вали...
Сънувай птиче... скитническо щастие
и то ще те прегърне... Надали...
https://youtu.be/UGgWzIhdrIo?si=P1zg6LFDgmYnzrYQ
Надали
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126092605843
Свидетельство о публикации №126092605843
Рецензии