Защо ли в този град отдавна вече,
гевреци топли никой не пече? -
се питаме в настъпващата вечер,
с ужасно прегладнялото врабче.
Ухае ми на круши и на дюли,
и сладко някой в стар долап реди,
лъжичка-две... Не бяхме ние! Чу ли?
Бурканът беше празен и преди.
Ухае ми на липов чай и топли,
препечени филийки и тъга,
защо ли този детски спомен чопли,
врабчето с остра човчица сега?
А вятърът се смее и не иска
да бъда тъжна, като вечерта
и на града подгизналата ризка,
в златисто и кафяво разчерта.
Подхвърли кестен. Камъче това е -
на дама с теб ще скачаме! Нали?
На есен и на щастие ухае,
пекат гевреци някъде... Вали...
На есен и на щастие ухае
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126092507618
Свидетельство о публикации №126092507618
Рецензии