Письмо Писмо - Георги Константинов

*перевод с болгарского*

От чувства мимолетного
Расплакалась ты вдруг -
Вернуть былое хочешь,
Замкнуть объятий круг.
О, не спеши, не надо
Садиться в самолет,
Не торопись на поезд,
Такси не подойдет.
О, если соберешься
Вернуться в милый край
Иди пешком, дорогою
Желанье усмиряй.
Не торопи события, -
Пусть много долгих дней
Уймут нетерпеливое
Желанье стать моей.
Гладь нежно перья голубя
Целуй в садах сирень
Смотри, смотри и сравнивай
С кем видишь - каждый день.
И, если не забудешь
Зачем брела, к кому
Мы долго будем вместе -
Тебя я обниму.
 
********
От чувства мигновени
разплакана си пак...
Не бързай ти към мене
със самолет, със влак,
където и да бъдеш,
в мига на луд копнеж,
решиш ли да се върнеш,
тръгни към мене пеш.
Върви по пътя бавно
и бавно успокой
желанието странно
отново да съм твой.
Върви по пътя дълго,
през дълъг трезвен ден.
Случайно кацнал гълъб
помилвай вместо мен,
целувай дъхав люляк,
изгрял пред теб в зори.
Сравнявай ме със други –
от мене по-добри.
И ако побеждава
мечтата твойта плът,
и ако не забравиш
целта на своя път,
ще спреш пред мене мълком
в миг необикновен...
И търсила ме дълго,
ти дълго ще си с мен.

Георги Константинов