Написвам за последно (под черта)
душата си - да е проклета трижди,
все пътища без изход начерта,
надежда и да няма – обич вижда.
Написвам я. С най-ситните слова,
та който вижда да чете. На тъмно.
Аз вече и не вярвам на това,
че някога и в мене ще се съмне.
Бележка съм под линия сега,
понеже недовиждам малко крива,
излезе и прилича на дъга,
или река, що в нищото се влива.
Обърканите пътища болят,
а правите... е, те не са за мене.
И в моя (даже нощем) светъл свят,
небе не ми остана за летене.
Сърцето си отсечено дърво,
превръщам в прашен рафт сред чужда къща,
оставям стих и обич... За какво?
Понякога наивно да се връща,
онази сова бяла и добра,
която само в сънища я срещна
и в стих превърна своите пера,
за любовта си, па макар и грешна...
Написвам за последно под черта
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126092408384
Свидетельство о публикации №126092408384
Рецензии