Гигантомания

                Болгарский
                Мир и Люди

                ГИГАНТОМАНИЯ
               
                Преди нещо да изгради,
                Човекът руши
                и място разчиства
                за градежа си нетраен.
                На мястото може да има
                древни останки,
                следи от промени
                и бурни вълни.
                Но той не ги вижда -
                слаба е паметта му
                за миналото.

                Суетност влага
                в огромни строежи
                и мисли, че така
                ще достигне небето.
                Но всяко стъпало нагоре
                пропадане скално бележи.
                Строежът гигантски се вдига
                и хоризонта засенчва.
                Непоклатим сякаш изглежда,
                но се люлее от вятъра,
                брулят го дъждовете,
                бури стените му нараняват.
                Земетресение го пречупва
                като клонка крехка и суха...

                Милиардерите какво си въобразяват?
                Ще свърши властта им
                върху фалшива основа вплетена:
                върху ограбените красоти
                и богатствата на планетата,
                върху умовете на талантливите
                и смелите им открития,
                върху знанията им
                с труд придобити.
                Отвъд алчността
                и за неограничена власт стръвта,
                те нямат нищо ценно в душите -
                ако имаха,
                нямаше да са толкова ненаситни.

                Човекът и към Космоса
                протяга ръце
                със същите
                унищожителни намерения.
                Луни ще опустошава,
                с опасни отпадъци ще замърсява
                пространства планетни
                и орбити ще прави непроходими.
                Но там, в безкрайната
                черна пустиня,
                ще разбере колко е дребен
                и колко е от Земята зависим.
                Без тънката й атмосфера
                той е нищожна прашинка
                за космическия студ уязвима.

                В Космоса няма
                за събаряне зидове,
                а закони неотменими.
                Гледай, Човек към звездите,
                но не се заблуждавай,
                че си по-ярък от тях
                и по-изобретателен.
                Те са светили
                милиарди години
                преди да се родиш
                и ще светят дълго,
                след като твоят род ще изчезне.
                Научи се на мъдро смирение!
                Научи се да уважаваш
                по-могъщото и неизчерпаемото.
                Така ще се доближиш малко до него
                и поне малко ще го опознаеш.

                Ана  Величкова