Вали, вали... невярващо небе,
разсипва щедро маргарит... магия,
от облак чудо есента гребе,
врабците жадни за да се напият.
А суховеят? Нейде в тъмното е скрит,
без слънцето е сламено сираче,
последната си суха клечица кибрит,
запали ли... ще видите, че плаче.
Мълчи, мълчи... сърдит ми е сега.
Не знам защо. Тъга в смеха прикрита
рисува върху дрипава дъга,
несръчно ноти... есенна сюита.
Запей ми, ветре, за да зная, че си мой,
без теб съм болка...а без слънце мога
и стига мръзна там сред влажния усой,
с ръце и устни ще ти стъкна огън.
Искра ще стана пламък тайновит.
Дъждът ли? Само сянка е - измамна.
С последната ти клечица кибрит,
аз - любовта в сърцето ти ще пламна...
Дъждът ли? Само сянка е - измамна
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126092208051
Свидетельство о публикации №126092208051
Рецензии