Не помня вече времето, в което,
не те обичах. Спомен избледнял,
дори не пази, ни следа сърцето,
от друг любим. Ни радост, ни печал.
Без теб денят ми муден е и вял,
а всяка нощ – присъда безпощадна.
Стихът ми само, лъч едничък бял,
е нишка тънка. Аз съм Ариадна
и миг преди безгласно да пропадна,
ръка подаваш, сред мъглата сива.
Звезда огрява орис безотрадна,
една любов... и верен път разкрива.
Бъди ми път и светлина... любим,
сред орис – лабиринт от мрак и дим.
Бъди ми път и светлина... любим
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126092206123
Свидетельство о публикации №126092206123
Рецензии