Започва вече страшно да ми писва и,
не зная как, но зная за какво,
света за озлобени и за вкиснати,
ще осветя. Небесно зарево,
усмивката ще грейне упоритата,
не свеждаща пред укори глава,
рогата ми Овенски и копитата,
понявга служат точно за това.
Започва вече страшно да ми втръсва и,
рефрена жалостив, а не можа,
небето ми сред облаци все свъсени,
да скрие пак с поредната лъжа.
В душата ми (дори не предполагате)
слова - магия крият не една.
Понякога най-светлата, най-благата
и топлата е влюбена жена.
И затова поемам смело риска и
рисувам с багри есенни така,
в света ви за коварни и неискрени,
ще плисна в миг - сред сушата река.
В сърцето ми щом цъфнат слънчогледите,
любов ще свие шарена дъга...
дано в очите нейни се огледате,
по-мъдри, по-човечни от сега...
В сърцето ми щом цъфнат слънчогледите
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126092104279
Свидетельство о публикации №126092104279
Рецензии