Канони пишеш, кармо, графоман, каквато си.
А питаш ли се кой и как ги би прочел?
И любовта си заменил почти за нищо?
Сред пепелта на догорелите огнища,
гори стихът ми, метеор е звездочел,
подписана хартия, остарели статуси.
Словата нечетливи, зли и много груби ли?
Усмихват ме. От книги кой е помъдрял?
Душа такава имам - глупава и щедра,
и само тя ме натъжава, и разведря,
и песента, която друг не е допял,
ще пея с пълен глас. Покорните са губили...
Послушай ме, седни, бокали ли са, чаши ли,
по женски ще изпием. Хайде, ти налей!
А с мене на глава, знай трудно се излиза,
сърцето ми луна е. Самодивска риза,
обличам нощем. Любовта ми ти недей,
докосва само... Мен живот и смърт са плашили...
Мен живот и смърт са плашили...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126092007924
Свидетельство о публикации №126092007924
Рецензии