Дълго пазих спомена за дъжд,
скрит в сърцето, невидим за всички,
нощем си отронвах по трохичка,
да не свърши бързо. Неведнъж,
стомната ми пъстрата разбиха,
или я препълниха с лъжи,
тъжно я залепях с два-три стиха,
молех се: Дано да издържи!
Дълго кътах пеперуден сън,
под ресници от умора тежки,
беше кацнал сякаш по погрешка,
а нощта зовеше го навън.
Плащах чинно всичките заблуди,
рестото - сълзица и вина.
С обичта за грешници и луди,
исках този свят да променя.
Нищо не остана само звук,
капчици, с които тихо дращи,
своя стих и пътя - за незрящи,
сушата по немия олук.
А в очите мои е валяло,
грее цвят от обич и нега,
крехко стръкче, венчелистче бяло,
милва дъжд - невиждан досега...
https://youtu.be/FOaWx_nFo8I?si=RuuP8C5bTqR0eRxz
Написан с капчици стих
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126091901555
Свидетельство о публикации №126091901555
Рецензии