И всеки край бе светлото начало,
животът – път все каменист, непряк,
на жаждата обръгнал. Не валяло?
Ще оцелеем. Даже без петак.
А силата отде се взе и как?
Дари ми я надежда упорита
изписала в душата огнен знак,
да грее вечно... смърт да предпочита,
пред злобата с челичните копита,
сърцето – извор болка да не мъти,
водата в него – жива, ненапита,
да ме спасява и да ме упъти,
към теб любов... И ще вървя докрай,
за скитници несъществуващ рай...
Рай за скитници
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126091408462
Свидетельство о публикации №126091408462
Рецензии