Пловдивски античен театър. На болгарском языке

Сред седемте хълма, на древна земя,
Където спира времето крачка си бавна,
В скалата се крепи ти, вечен като сняг —
Пловдивският театър, величие славно.

Твоят камък е помнил още Траяна,
Гладиаторски двобой и венец златен,
И мраморните редове от края до страна
Седалища държаха за десет хиляди.

Скрит под вековете, заспал сред руин,
Чакашеше векове да те открият.
Дошъл е през 1972-та годин
Свлачищният срив — и възкръсна история.

Днес пак твоят оркестрион пее гласно,
Операта звучи сред антични стени.
На сцената, където кръвта бе прекрасна,
Цветя се разпяват в пролетни сенки.

О, римско чудо на Дунава и Марица,
Филипополис знае твоята цена.
Ти не си просто мъртъв камък или страница,
Ти жива душа си в сърцето една.


Римский амфитеатр в Пловдиве (на русском языке):

Среди семи холмов, на древней той земле,
Где время замедляет шаг свой плавно,
В скале стоишь ты, вечный, как во сне —
Пловдивский театр, величие славно.

Твой камень помнит самого Траяна,
Гладиаторский бой и золотой венец,
И мраморные ряды от края до края
Сиденья вмещали для десяти тысяч сердец.

Скрытый веками, уснувший средь руин,
Ты ждал столетий, чтоб тебя открыли.
Пришел обвал в семьдесят второй годин —
История воскресла из могилы.

Сегодня твой оркестр поет опять,
Опера звучит средь античных стен.
На сцене, где кровь умели проливать,
Цветы распускаются под сенью перемен.

О, римское чудо у Дуная и Марицы,
Филиппополь знает твою цену сполна.
Ты — не просто мертвый камень или страница,
Ты живая душа, что в сердце рождена.