Света София. Стих на болгарском языке

Сред вековните камъни,
Където спи древен град,
Твойт е образ векове дълги —
Българска светиня свят.

На името ти се крие
Старогръцката дума «софия»,
Премъдрост в твое стъкло лее
Православна литургия.

Тук Константин първи гради,
Юстиниан въздигна свод.
Стените памтят паради
И Сардикийски събор ход.

Три кораба сред олтара,
Въздухът чист и лек.
Над купола небесна шара,
А под земята — костенк.

О, Света София, стоиш
Сто седемдесет века.
В твоя сянкър народ наш
Намира своя река.


Святая София (на русском языке):

Средь вековых камней,
Где дремлет древний град,
Твой образ сквозь века —
Болгарская святыня.

В имени твоём сокрыта
Старогреческая «софия»,
Премудрость в твои стёкла льёт
Православная литургия.

Здесь Константин первый строил,
Юстиниан воздвиг свод.
Стены помнят парады
И Сардикийский собор ход.

Три корабля средь алтаря,
Воздух чист и лёгок.
Над куполом небесный узор,
А под землёй — костница.

О, Святая София, стоишь
Сто семьдесят веков.
В твоей тени народ наш
Находит свою реку.