Свещарска гробница. Стих на болгарском языке

Под могилата, където спят тракийските царе.
И слънцето гасне за царските кости,
Ти стоиш — вековна тишина и акорди
От злато и камък на непознати гости.

Не римски гранит, не елински стубове —
Тук самата Вечност издълбаваше свода.
Десет деви плачат с мраморни вежди,
Кариатида-цветя от митологода.

Те носят тавана със зелени ръце,
Техните листа са сплетени в клетка.
За царя, който пие забрава в конце,
А душата му става невидима клетка.

Златните апликации шепнат за смъртта,
Но шепнят я тихо, като песен на бреза.
Тук властва не тлен, а безсмъртната мъдрост,
Която по-висша от скифска железа.

Спи, владетелю, под фалшивия небосклон,
Докато Орион пази звездния твой дом.
Свещарската тайна е вечен закон —
Животът е кратък, но величието остава под камък.


Свештарская гробница (на русском языке):

Под курганом, где спят фракийские цари,
И солнце погасло для царственной кости,
Ты стоишь — вековечная тишь и аккорд
Из камня и золота на незваном погосте.

Не римский гранит, не эллинские стволы —
Здесь само Бессмертье тесало здесь своды.
Десять дев плачут мраморным взором,
Кариатиды-цветы из мифической породы.

Они держат свод изумрудной рукой,
Их листва сплетена в перекрестную клетку.
Для царя, что испил свой забвенья покой,
А душа его стала невидимой меткой.

Золотые аппликации шепчут о смерти,
Но так тихо, как песню лепечет берёза.
Здесь правит не тлен, а бессмертие тверди,
Что превыше скифского страха и дозы.

Спи, властитель, под ложным небесным шатром,
Пока страж Орион стережёт твой зенит.
Свештарская тайна пребудет законом:
Жизнь кратка, но величие в камне хранит.


Рецензии