Навярно помниш колко бях добра,
бях песента, душицата на хляба,
домът ни бе за птиците софра,
приехте ме за глупава и слаба.
Болеше ли? Под веселия смях,
съзираше сълзата взорът кучи
и мъдростта по тръните събрах
и котка на търпение ме учи.
Навярно помниш - аз ти бях дома
за свои и за чужди топла стряха,
а после в миг оказах се сама,
огледах се объркана и плаха.
Домът ни беше крепост, беше храм,
а после... вместо птици - хищна врана,
ти стана непознат. Поиска сам,
с парченца от душата да я храня.
И знаеш, ли, аз още съм добра
и любовта за мен е дом и църква
и с мъдрост, що сред тръните събра,
стихът ми свети, почне ли да мръква.
Душата ми лети по пътя нов,
на вятъра любима съм, която,
не се бои от съд и благослов,
а ти си чакай куковото лято.
И знаеш, ли, аз още съм добра
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126091302405
Свидетельство о публикации №126091302405
Рецензии