Привкус на кръв ли? На ръжда ли?
Не го отмива виното проклето
и кестен див, горчив ми е сърцето,
душата ми върба е, жали,
несбъднати (след толкоз от Персеиди)
желания и чашата кристална,
в която свещ съдбата моя пална,
та мъката по-ясно да се види.
Валя ли вън? Роса роси ли?
Спи сушата сред близката кория.
С бокал без дъно как да се напия?
Май други гости са по-мили.
Не ми е нужно вино. Нежелана
съм в тази кръчма. Трудно там вирея.
Аз просто бързам, вятъра да хвана,
съня си плах и любовта... И нея...
Аз просто бързам, вятъра да хвана
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126091301723
Свидетельство о публикации №126091301723
Рецензии