Умората ли? Тя повтаря стар рефрен:
– Поспри и почини си... плуваш без посока.
Недей ме спира само! – рекох. Не сега,
на хвърлей, виж го колко близо е брега,
а там ме чака с поглед кротко озарен,
една любов. Стои и гледа отвисоко.
Какво напред те тласка? Сякаш лудостта,
или онази твоя дрипава надежда?
Отказал би се даже някой много тъп,
ти упорито плуваш в радост, или скръб,
а всичко предрешено е. Така изглежда...
Напук и въпреки обичам и блестя!
Не ще ме спреш ни ти, ни страх, ни свян,
че любовта ми като мен е - упорита.
Не плашат я закони, гилотина, кръв,
преражда се от пепел... сетен бива, пръв,
животът ; безкраен... с истина живян...
Ще я прегърна! Как? Кога? Недей ме пита.
Напук и въпреки обичам и блестя
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126091005618
Свидетельство о публикации №126091005618
Рецензии