Днес най-внезапно взе, че си отиде,
от мене поизмъчен (може би)
и моят Муз. От нещо си обиден,
в горите Тилилейски май заби.
Не каза нищо. Хладно кимна само,
въпросът ми виси... Ни: Да. Ни: Не.-
не промълви. Погледна ме през рамо,
да бе повел със себе си поне,
онези щури откачалки триста
и бръмбарите - триста, но по пет...
Сега седя безпомощно пред листа,
студен и празен... и не съм поет.
То и не бях ( ах, толкова съм скромна)
виж вещица съм винаги била,
остава само някак да си спомня,
къде ми е проклетата метла.
Ще тръгва той! Любов, къде без мене?
Обичам те... Далече е... Уви,
след няколко урока по летене,
ще те настигна... Бавничко върви,
че зарад тебе май не съм онази,
тъй лудата, която нявга бях,
но стигна ли те... Господ да ни пази...
и бръмбарите... Да, най-вече тях.
Любов, къде без мене?
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126090907491
Свидетельство о публикации №126090907491
Рецензии
Надежда, Ваше стихотворение задевает за что-то глубоко личное и трогательное. Особенно запомнилась строка "в горите Тилилейски май заби" - она создала такое ощущение отчуждения и одиночества, как будто я сам очутился там в тех тихих холмах. Словно слышу шум электрички по соседству с этим безмолвием гор, переносящим Вас к прошлому. Хотелось бы узнать, что стало причиной такого чувства утраты?
Мой лейбл: http://music.yandex.ru/label/6531371
Вячеслав Патуев 03.10.2026 17:15 • Заявить о нарушении
Мой лейбл: http://music.yandex.ru/label/6531371
Вячеслав Патуев 03.10.2026 17:15 • Заявить о нарушении
Благодаря Ви за рецензията. Всъщност стихотворението е хумористично. Аз от години се шегувам сама със себе си, че съм вещица, в което има известна доза истина. :)
Надежда Ангелова 03.10.2026 19:10 Заявить о нарушении
Надежда Ангелова 03.10.2026 19:10 Заявить о нарушении